П • р • и • я • т • е • л • и
Не веднъж съм наблягала на темата за приятелството, особено за дългогодишното такова (виж „По какво си приличат виното, тютюнът и приятелите?“) и с напредване на възрастта не само се убеждавам във важната роля на верния приятел, но категорично виждам силата на времето, което отсява истинските другари според различни житейски ситуации и действия/бездействия от просто „познатите“.
Ето няколко безспорни фактора (според моя милост), с които може да направите оценката на познанствата си:
√ Истинският приятел изказва искреното си мнение, дори понякога да не ни харесва. Лицемерието е пагубно, ако държите един на друг, откритите отношения и споделените мисли са ключът към крепкото задружие. Реално честността може да не ти донесе много приятели, но ще те срещне с истинските.
√ Верният другар е готов да се отзове на помощ, независимо в коя част на денонощието е (стига физически да може). Тук отново наблягам и на факта, че приятелят винаги откликва на телефонен разговор (или връща бързо обаждане), тъй като не се знае какъв е случаят (реално може да звъниш само да чуеш някого как е, но може и наистина да се нуждаеш от неговата помощ или съвет в конкретен момент).
√ Човек, който държи на теб и те уважава (особено ако се познавате отдавна) се сеща да те поздрави на празници и знае датата на рождения ти ден (без помощта на “Facebook”).
√ Разликата от приятел и познат е, че приятелят се интересува от теб – какво се случва, с какво се занимаваш, какво чувстваш… Звъни без повод и не те харесва „само за маса“ или за разнообразие.
√ Пред приятел може да споделиш всичко. Дори да не сте се виждали отдавна, времето и разстоянието не отслабват отношенията и чувствата ви един към друг.
√ Именно затова твърдя, че времето „отсява“ – трябва да минат години и множество различни ситуации, за да видиш дали някой „става“ или не, дали си пасват характерите ви и дали имате общи разбирания за важните неща в живота (а не само общи интереси). Именно затова приятелството от деца е сред най-ценните и доказали се във времето.
√ Хората не случайно казват: „Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас“.
√ Единственият начин да имаш приятел е да бъдеш такъв. Взаимното уважение е основен фактор в изграждането на добри отношения между двама души.
√ Не бъркайте приятел с познат, когато прекарвате весело заедно. Може да споделяте бутилка вино и приятна вечер в анекдоти, но ако не знае и не се интересува от семейството ти, ежедневие, проблеми, мечти и чувства… – дали в действителност ти е приятел?!
√ Макар да има изключения, обикновено за крепко другарство и дългогодишни отношения имат значение сходни социални статуси, образователно ниво, често и произход, близка възраст и най-вече – възпитание.
А ето и един любим виц за приятелството – нали знаете, че във всяка шега има значителна доза истина:
„ Само истински приятел ще дойде да пие кафе… и ще си носи ракията“. ;)
Като заключение бих казала, че колкото повече приятели имаш, толкова по-голям щастливец си. Но в действителност не количеството е важно, а качеството. Защото по-добре да имаш двама верни другари, вместо двадесет познати. Съгласни сте, нали?