Не започвам да пиша в този раздел за първата страна, която съм посетила, нито за последната… А за най-голямата. Русия.
Това наистина е най-голямата по територия страна в цялото земно кълбо. Разполага се на два континента – Източна Европа и Северна Азия и е почти два пъти по-голяма от САЩ и Китай. Граничи с цели 18 държави (16 по суша и 2 по вода – Съединените щати и Япония)! Впечатляващо, нали?!
За съжаление съм била в малка част от Русия, но пък най-важната от туристическа гледна точка – столицата Москва и втория ѝ по големина град – Санкт Петербург. Семейството на леля ми живееха няколко години в руската столица (тъй като чичо ми имаше работа там) и това ми даде възможност да бъдем близо месец в Русия заедно с майка ми.
Макар масово българите много да не обичат Руската федерация, тъй като се свързва с комунизма, реално и обективно погледнато не може да се отрече, че Русия е величествена не само заради огромната си територия. И природно, и културно, и политически това е страна-лидер. Затова продължавам своя разказ с лидерския ѝ град – а именно столицата.
Москва е бленувана дестинация не само за много чужди туристи, но и за самите руснаци. Тя респектира със своите мащаби, остава те без дъх с културната си история и впечатлява с модерното си развитие. Също и ужасно високите си цени. Отивайки в Москва, чужденец трудно би се оправил, ако е индивидуален турист. Силно препоръчвам да сте на организирана екскурзия или да наемете местен екскурзовод! Руската столица е огромна и забележителностите не са на пешеходно разстояние, както е в Рим например. Ние се превозвахме с кола или с градски транспорт, но ако не бяха леля ми и братовчедите ми да ни развеждат, определено трудно щяхме да се оправим…
Бяхме там през август и препоръчвам лятото като сезон, защото тяхната зима е с климат „не-за-южно-европейци“. Температурата беше 25-30 градуса – перфектно за дълги разходки. А в Москва има мнооого къде да се разхождаш и мнооого какво да се види. Започвам от Червения площад, който всъщност не е червен – целият е павиран със сиви павета и Кремъл – тяхното президентство, което заема почетно централно място там. На площада се намира и ГУМ-ът (Государственный универсальный магазин ) – като нашия ЦУМ, но по-голям, по-красив – прилича на замък и функциониращ на пълни обороти. ГУМ беше осветен с лампички и привечер беше повече от впечатляващ. На Червения площад (една от теориите е, че се нарича така, защото това е царствения цвят) се намира и световно известният символ на Москва – православният храм „Свети Василий Блажени“. Красота сякаш от приказка! Определено си заслужава да се види.
Улица „Арбат“ също е сред местата, които препоръчвам да се посетят. Намира се баш в центъра на града и е изключително живописна.
Парковете в руската столица също са прекрасни! Огромни, поддържани… Това, което ми направи силно впечатление в един от тях, е че се разширява като територия, а не се смаляват и застрояват като софийските такива. Дори един полицай (от конна полиция) поиска документите на майка ми, защото тя пиеше бира на една пейка пред красиво езеро и той каза, че е длъжен да провери дали има пълнолетие (което си беше чист комплимент за нея, разбира се).
Московският университет (с тежест като нашия Софийски, но в световен мащаб) също е впечатляващ. Основната им сграда наподобява дворец, с красиво езеро с лилии пред него. Съветвам да се види привечер, защото е уникално осветен и изглежда още по-внушително.

Москва е впечатляваща не само с историческите и културните си забележителности (множество музеи, храмове, имения…, непосилно да се изброят всичките). Руската столица има и изключително модерно лице. Метрото им е едно от най-старите в света, със сигурност сред най-дълбоките (по 10-тина минути поне сме се измъквали, движейки се по ескалаторите) и на сто процента трябва да се види – като истински музей, с картини и декорации по коридорите! Булевардите също са огромни и движението като цяло е все едно си в Дубай. Има изключително много небостъргачи и внушителни сгради като архитектура, осветление… Всичко е мащабно… За съжаление и цените също – местните рядко си позволяват услугите на ресторанти и барове. Хотелите също държат доста високи цени в сравнение с останалите европейки столици. Като цяло Русия се отличава с полюсни социални среди – има множество хора с ниско социално положение и доста финансови магнати. Това е страна, която трябва да се види, но определено не бих живяла там. 
Ако искате да видите местна култура и едновременно туристическа атракция, то мястото е „Кремъл в Измайлово“. Това е културно-исторически комплекс, намиращ се в старинния квартал „Измайлово“ и събира на едно място, макар и с голяма площ, изящни старинни сгради (основно дървени постройки), множество музеи като този на водката, на шоколада… и изключително интересен за туристите пазар, от където може да се закупят страхотни практични ръчно правени сувенири и антики.

Тук и цените са значително по-ниски от тези в центъра на Москва. Аз лично от там си накупих няколко декоративни безопасни игли с миниатюрни матрьошки, които до ден днешен от време на време си ги закачам като бижута по дънки или блузи. „Кремъл в Измайлово“ е място, където може да видите местните с автентични руски и казашки носии. Комплексът има вход (не беше скъп по мой спомен), работно време от 10:00 до 20:00 часа и определено си заслужава да се посети. За този комплекс съветвам да се отдели поне половин ден.

В центъра на руската столица може да е неизгодно за пазаруване, но пък магазините сами по себе си са като музеи. Витрините са като произведение на изкуството, а в книжарниците аз лично мога да стоя с часове. Само разнообразието на изящни подаръчни картички е повече от впечатляващо. Имат за всякакви поводи – буквално за всеки рожден ден от 1-вия до 100-тния (например картичка специално за 35 рожден ден), както и такива предназначени за сестрата, брата, братовчед, племенник и т.н. Пълно е и с 3-Д вариантите им, които в България започнаха да се предлагат чак последните 2-3 години.
Силно препоръчвам и разходка с корабче по река Москва. По целия ѝ маршрут може да се наблюдават забележителности, разходката е изключително приятна. А минавайки до завода за шоколадови изделия (където се произвеждат известните руски лакомства), във въздуха се усеща и вкусният аромат на какао…
Нощните (вечерни) разходки са задължителни (както за Москва, така и за Петербург). Градът кипи от светлини и хора, повечето от които пияни. Включително жени – видяхме издокарани дами, едвам клатушкащи се на високите си токчета, чиито мъже ги подпират! Даа, все пак това е страната на водката и руснаците си я консумират с пълна сила.
В покрайнините на столицата също има много какво да се види – Петровския дворец, Царицино… Като цяло Русия е пълна с разкошни дворци и удивителни имения на фамилията Романови. Известният „Петерхоф“ в Петербург, за който ще разкажа след малко, също е част от историята на Романови.
От внушителната Москва стигнахме до Санкт Петербург с влак, пътувайки в спален вагон (за първи и последен път ми е). Влаковете им са хубави и бързи като в цяла развита Европа, за разлика от България. Избрахме хотел в центъра на града, а предварително от туристическа агенция в Москва закупихме екскурзии с местен гид. За Петербург също препоръчвам да ползвате услугите на агенция, тъй като има много какво да се види, а разстоянията са големи („Петерхоф“ например е доста извън града).
Ако Москва може да се определи с една дума „мощ“, то Санкт Петербург е „романтика“. Вторият по големина град в Русия вече е по-подходящ за пешеходни обиколки, но задължително трябва да си с удобни обувки и …да се приготвиш за много ходене. Руските туристки от нашата група бяха на високи токчета и с дълги рокли… и като изключим настрана провинциалната им визия, много ме учудваха как смогваха с дългите обиколки. Ние с майка ми бяхме единствените чужденки в туристическата група (макар да не ни личеше предвид външния ни вид – светли и руси и факта, че майка ми владее руския език като московчанка) и жените бяха доста злобни към нас, настоявайки навсякъде да си плащаме билетчетата с по-високи цени за чужденци… Но това е друга тема.
Атмосферата в Петербург е съвсем различна от тази в Москва. Тук сякаш си в огромен туристически курорт, макар цените да бяха значително по-достъпни (но пак високи за нашия стандарт). Тъй като хотелът ни беше с централна локация, ние ежедневно се разхождахме по поречието на река Нева. Много приятно за разходка! Дори един млад руснак, слизайки от лимузина (там често се наемат такива) поиска да се оженя за него – вероятно защото бях с къса пола, спусната коса и…минавам за местна.

Река Нева наистина е очарователна със своите осветени вечер мостове. А през деня дори някои руснаци плажуват по поречието ѝ в центъра на града.
Определят Санкт Петербург като „Венеция на Севера“, но според мен освен романтичната атмосфера, нямат почти нищо общо. Макар да съм върл фен на Италия, руският град превъзхожда италианския си „събрат по определение“. Едно на ръка, че е много голям на територия, но тук наистина има изключително много неща, които да се видят! Задължително да се видят…

Нека започна с най-известното – най-големият и най-старият музей в света, а именно – Ермитажа. Не случайно го описват като шедьовърът на Екатерина Велика. Основан преди повече от 250 години от императрицата, днес музеят се състои от няколко исторически сгради, които сами по себе си са уникални архитектурни паметници на културата – Зимният дворец, Малкият Ермитаж, Големият Ермитаж, Новият Ермитаж, Ермитажният театър, Меншиковският дворец и сградата на Главния щаб. Всички са с обща площ от 127 478 кв.м., като централно място в музейния комплекс заема Зимният дворец, официална резиденция на руските императори до 1917 година. Тук се съхраняват над 3 милиона произведения на изкуството от цял свят, на автори като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рембранд, Пикасо, Тициан, Моне, Матис, Гоген, Рубенс… Дори да не си голям фен на изкуството, в Ермитажа определено ще ахнеш. Самите зали са мащабни, пищни, отрупани със злато, кехлибар, мозайки, дърворезба… Представени са и част от покоите на кралското семейство. И вероятно е физически и времево невъзможно да се види абсолютно всичко от един турист.
Като цяло в Петербург е пълно с впечатляващи имения, които днес може да се посетят като музеи.
„Главната“ улица в града е „Невски проспект“, която спокойно може да се премине пеша, пълна с магазинчета и кафенета. А кривнеш ли в преките, попадаш на всякакви чудни „находки“, подходящи за фотографиране.
Основан от цар Петър Велики, Санкт Петербург е бил столица на Руската империя близо 2 века и това се е отпечатало в цялостния облик на града. В този ред на мисли, най-впечатляващото и “must to do” е „Петерхоф“!

Намирайки се на близо 30 км от Петербург, това е дворцово-парков комплекс, който наистина спира дъха на всеки турист. Сравняват го с френския Версай, но е далеч по-впечатляващ според мен.

Освен изящните сгради (отвътре и отвън), градините, алеите, фонтаните… всичко е шедьовър. Преди време мои приятелки ме попитаха кое да посетят, тъй като имат малко време в града – Ермитажа или Петерхоф, отговорих без да се колебая. Ермитажът е невероятен музей, но все пак има сходства с Лувъра и други големи музейни галерии. Докато Петерхоф е уникален. Не може да се опише, просто трябва да се посети.

Тъй като Санкт Петербург се намира до Балтийско море (а Петерхоф е на самото море), от там минават много круизни маршрути. Русия не е сред най-достъпните и масови дестинация за средностатистическия турист и ако сте решили да букнете круиз в Северна Европа, силно съветвам да изберете такъв с Петербург в маршрута си. А ако запазите и брегова екскурзия, руската виза ще ви се осигури от круизната компания. Северните круизи са скъпо удоволствие (включвайки места като Копенхаген, Стокхолм, Талин и Санкт Петербург, разбира се), но ако ги планирате и по време на Белите нощи (през юни), то определено си резервирате едни от най-ценните бъдещи спомени.