За много страни по света може да се каже, че има огромно социално неравенство. Но най-фрапантното, което съм виждала, определено е в Куала Лумпур, столицата на Малайзия.
Имах честта да посетя това място в комбинирано южноазиатско пътешествие, в което първата ни точка избрахме именно този любопитен за мен град. След предварителна информация от познати, че за там един ден е достатъчен, ние (аз и мъжа ми) се убедихме, че Куала Лумпур си заслужава да се види наистина…за не повече от два дни. Така и направихме.

Още с кацането на летището и най-вече след като излезнахме навън на открито, рязко ме заболя главата. Едно на ръка, че полетът до там беше твърде дълъг (от Истанбул), но влажността на въздуха в Куала Лумпур би могла да бъде туристическа атракция сама за себе си. Буквално като гъста мъгла, в която ти е трудно да си поемеш дълбоко въздух. Аз често след смяна на климат получавам главоболие, но този път беше в краен предел… Това бе и причината вечерта да си остана в хотела, за сметка на Тони, който пообиколи набързо близките булеварди за нощна разходка. Ето за това ме е яд, че пропуснах – вечер столицата наистина е много красива, светеща като коледна елха…
Хотелът ни беше 4-звезден и определено не отговаряше на тази категория, но за сметка на това бе с топ локация. Местоположението – точно до централната им спирка – KL Central. От летището до там стигнахме с автобус (с цел да разгледаме повече от града), но на връщане ползвахме изключително удобното им метро, което за мен си беше като влак.
Тъй като на втория ден полетът ни беше следобеден, ние станахме рано и разгледахме близки и далечни (но все така централни) локации. Придвижвахме се пеша, с метро и с туристически автобус hop-on hop-off. Малайзийската столица е световноизвестна с една атракция, определено впечатляваща – кулите „Петронас“, които са сред най-високите на земното кълбо (452 метра).

Името им идва от основния спонсор на строежа – държавната петролна компания на Малайзия, "Petroliam Nasional". Любопитен факт е, че общо двете кули имат 32 000 прозореца, като само те стрували на инвеститорите около 1,2 милиарда долара. Кулите държат рекорд за най-висока сграда в света в продължение на 7 години (от 1998 до 2005 г.). Основна цел на „Петронас“ е да демонстрира мощта на ислямската култура и архитектура. Намират се в идеалния център и вътре се помещава търговски комплекс и бизнес офиси. Отвън сградата е не само внушителна, заради височината, но също така много красива и сложна като конструкция. Районът наоколо гъмжи от туристи, като преобладаващите са араби и японци. И тук едно арабско семейство пожела да се снима с мен, вероятно защото визията ми е рядко срещана за тази част на света…
Целият градски център смайва с лукс и изящество! Повечето сгради са небостъргачи с уникални архитектури, а улиците са нереално чисти и подредени.

Магазините са само маркови, а хотелите – единствено 5-звездни. Красота, ред, хармония.

А точно до кулите „Петронас“ се разходихме в най-изумителния градски парк.

Добре поддържани градини, фонтани и красиво декорирана чешма за пиене, която сама се филтрира през определен интервал от време.

И в самия парк – безплатна водна атракция за деца – басейни и водни пързалки, до които имат достъп всички желаещи малчугани. Да, само за деца, макар да умирах да се топна и аз, особено предвид местния климат.

А извън този приказен централен район, криввайки по малко по-отдалечени улици… попадаш в истинска мизерия. Бездомни спят на улицата, претъпкани контейнери с боклуци… сякаш си на „Женския пазар“ в София като навремето, но доста по-стряскащо. Видяхме дори как мият посудата си в кофа с вода буквално на тротоара... Разликата в социалните среди е фрапантна!

Лукс и мизерия – ето така бих определила точно с две думи Куала Лумпур. И затова два дена там е максималният престой, който препоръчвам. Има какво да се види, но има и причина да се пропусне…